Truth

Aper's again


Валят сълзите в очите ти
невидими са и много красиви
от щастие ли са или от обич
върнах се само само за теб
да ти кажа какво беше
да ти докажа колко си
да ти покажа защо ще бъдеш
може би не е времето
сигурно не е мястото
искам да може всичко
искам да те постигна
мечтите не бяха ли мъртви
къде беше тогава
искаше ли да ме докоснеш
сразиха душата ми с удар
убиха мечтите ми с дума
смазаха обичта ми с пепел
а ти стоеше в съзнанието
сега се завръщаш отново
а аз съм сразена
убита
смазана
не мога нищо да дам
не мога да обещая дори
но ето ме тук и над всичко
долавям пулса на косите ти
очите ти са тъмни като нощ
надвивай устните си отново
трудно и дълго ще ме търсиш
трудно и дълго ще ме имаш
виждам въпроси незададени
отговор имам на всеки
живей както само ти умееш
с музика във вените
безкръвно
безплътно
танцувай вярна на звездите
не
на
мен...

Кръв


Тегне като грешка забранена
в мен се вледенява и умира
можеш да предаваш
да потъваш
слънцето ще маха ли за сбогом
облаците могат ли да плачат
колко още трябва да остана
как ще продължавам да живея
в транс по пътя тъничък надолу
капки смърт заглъхват в тихи сълзи
можеш да презираш
да умираш
бавно остарява всичко ново
бавно съживява всичко старо
спомените взимам за утеха
болката остава зад гърба ми
в капки кръв убити по стъклото
в две ръце протегнати за помощ
в две очи жестоко наранени
тъжен танц над стъклената обич
вик удавен в чаша от съмнение
пласт от пепел
дим от фас прострелян
паднал ангел в счупено доверие
можеш да избягаш
да накажеш
няма ли да спра да те обичам
няма да потърсиш
да намираш
стих от кръв зашит за болно его
можеш да забравиш
ще успееш
друго
ти
и
не
умееш

P@in


Близо бях до успеха
високо някъде в очите ти
преоткриваме ли страха си
закопаваме ли съмненията
поклонихме се предлюбовно
наранихме се следотровно
не обичам да те намразвам
не обичам да не обичам
а пък ти ми идваш отвътре
като стих на брега на реката
като мисъл при новолуние
като езеро с мъгливи борове
над небето си ще политаш
ще ме потърсиш при новолуния
при брегове на реки
постмъгливо
травматично ме гледа душата ти
не посмяла да се присмее
кой забрави да те запомни
кой докосна устните ми с омраза
не стигна ли дето си толкова моя
та искаш да ми прегризеш раните
това е като максимум на обичане
просто няма накъде повече
ти си роза
ти си крем
ти си щастие
за мен
помни как ще се върнеш
да преобърнеш
как ще плачем на рамената си
само дето ще е за последно
защото после започва живота ни
и
времето
да
се
обичаме

Silence


Винаги когато не искам
никога и отново да мога
тогава ли напуснах себе си
тогава ли загубих времето
над сринатия мост от спомени
градация на болки никакви
отричаме любови всякакви
приятелства, от секс изтръпнали
съзнания над зли тревожности
положения и поражения
където си спечелил славата
в звезди от клетвите на вещици
коси, катран и стари ножици
през неочакваните ни обятия
след адски счупените ни доверия
промени или отражения
сравнения и съзерцания
танцувам в сълзи от заблуди
кога ще ме потърсиш утре
да видиш колко съм щастлива
без теб и твоето отсъствие
повярва ли ми, че съм спряла
пожарите да давя в уиски
не, няма начин да забравя
че някога сме се обичали
ако
то
още
е
истина

No Need To Argue

Aper's

През съмнения се откриваме
над вървежите се намразваме
в обещания, в заклинания
но защо спираме
и умираме
как истините ни тровят мислите
нови вещици в стари образи
колко песни да ти изпея
за да не изгриза очите ти
не ме гледай така нежно
не ме искай вяло
ще ме обичаш ли ако ме няма
днес не пия за твое здраве
днес май не пия изобщо
и защо седя и обяснявам
когато ти си някъде-си
смееш ли ми се понякога насън
чертай своите неми прозорци
излитай отвъд реките на заблудите си
по улиците в оня град Тя те чака
а когато ти писне от всичките тия
кухи и глухи светофари
щом се умориш да живееш
в прави ъгли и криви пространства

Обади се.

Грешка


Закъсняваш над мен като струна
прокъсана, прокървяла и бледа
детето в теб дращи с опакото на очите си
гризе самочувствия, смуче расизъм
какви са тия приказки за смъртта
кой ти е казал, че си свободна
кой те излъга, че съм те пуснала
кой те удари, че плачеш така
тя обича ли те повече от слънцето
или май отново диска ти е надраскан
кое те прави различна, по дяволите
махай се, докато още те обичам
защото спра ли - ще те задържа
наказанието на една кучка
омраза извън норма и патология
лесно ли е да си на върха на славата
стръмно ли е да погледнеш надолу
мразя гордия факт, че те обичам
вървиш срещу себе си, не виждаш ли
проклет да е деня, в който си казах
че мога без теб, че ще мога
дишам в очите на спомена
той ме обича повече от теб
какво ще кажеш за една ретроспекция
трудно е да си на дъното
и звездите понякога беледуват
отвисоко
и умират на върха
колко
удобно
нали.

The Decision


Разрови под ноктите,
не стържи,
не тъжи,
не кипи по кожата,
само ми подай слънцето,
съвестта,
новото.
Ако можеш.
Не върви след щурците,
не съди,
не пълзи,
не завързвай устните,
просто напусни залеза,
пропастта,
стръмното.
Ако искаш.
И сънувай победа,
и стани,
и падни,
и продай животa си,
можеш да умреш два пъти.

Не и два пъти да вдишаш
без да си обичала...